Стилът на чайник, за какво говорим?

Чайникът може да предизвика усещане, спомен, емоция, които му придават стила, който му приписваме чрез този филтър. Тя може да бъде романтична, ретро, ​​забавна, твърде малка, твърде голяма, винаги в зависимост от това какво чувстваме, когато я видим, когато я използваме, преценката е отчасти субективна, тъй като се влияе от вкуса и усещането.

- мин. прочетено

Les styles, de quoi parle t-on?

Резюме:

В речника стилът се разглежда на 4 нива:

- Начинът на изразяване на мислите.

- Наборът от характеристики на произведение на изкуството от дадена епоха (коринтски стил, барок… ренесансов стил, Втора империя…)

- Лингвистика: ниво на езика, на текст (литературен, анкетен и др.)

- Начин на поведение, стил на живот, поколение.

Когато говорим за стила на чайника, той може да се разглежда по един и същи начин във всички тези форми.

- Начинът на изразяване на мислите: чайникът може да предизвика чувство, спомен, емоция, което му придава стила, който му приписваме чрез този филтър. Може да бъде романтично, ретро, ​​забавно, твърде малко, твърде голямо (винаги в зависимост от това какво чувстваме, когато го видим, когато го използваме) преценката е отчасти субективна, тъй като се влияе от вкуса и усещането.

- Набор от характеристики на произведение на изкуството от една епоха. Тук знаем, че ще бъде рядка, ако не и нулева, възможността да имаме произведение от периода, но можем да говорим за стил, за да се позоваваме на него: Ретро чайник означава „старомоден“ или класически стил като цяло от 30-те -1970 г. . Ретро по-скоро ще се отнася до това, което принадлежи към миналото, към първата половина на 20 век. Art Deco ще се отнася за годините 1910-1920 (симетрия, насложени форми, сложни линии, аеродинамични криви, злато, сребро, финес). Стилът ще предизвика барок, когато концепцията ще бъде да изненада, да раздвижи: ексцентрични, странни, свободни и неочаквани орнаменти. Контраст и игра със светлината. Рококо е претоварен, фриволен стил, с форми и теми, които гъделичкат сетивата, произходът му е бароков. И тогава стилът кич се характеризира с желанието да се отклони от старомодните, дори лош вкус, елементи. Традиционният стил е това, което е преминало в употреба на култура, където има традиция, има културна препратка (китайска, японска, европейска, западна, американска и т.н.) Но тук отново препратката е субективна, тя е главно въз основа на представата и представите, които имаме за тази или онази културна традиция, освен ако дори не сме пряко засегнати.

- Лингвистика: Описанието ще бъде или игриво, или трудоемко, или уклончиво, или техническо...

- Lifestyle: Това е може би най-интересното, обичаме ли да сме със семейството? С приятели ? Или да бъде сам? Харесва ли ни да имаме всичко необходимо навсякъде или просто у дома след работа? Харесваме ли ароматизиран чай или какъвто и да е? Дали за нас е церемония, момент на релаксация като медитация? Или е просто автоматичен момент между две действия? Дали търсим практичност, или обичаме красивите неща, изисканото? Или автентичното, селското? Толкова много въпроси можете да си зададете, когато избирате чайник. Или поне когато решихме да изберем чайник, вместо да го вземем от супермаркета и да си кажем, че така или иначе ще свърши работа.

Стилът е субективен, всеки влага своята конотация, своята ценностна преценка. Стилът не е надеждно и окончателно научно състояние, той е просто още една част от данните, която ни позволява да се позиционираме в нашите представи. Да имаш стил не означава да си банален, а да предизвикваш, да провокираш въпроси.

Оставете коментар