Резюме:
В речника стилът се разглежда на 4 нива:
- Начинът на изразяване на мислите.- Наборът от характеристики на произведение на изкуството от дадена епоха (коринтски стил, барок… ренесансов стил, Втора империя…)
- Лингвистика: ниво на езика, на текст (литературен, анкетен и др.)
- Начин на поведение, начин на живот, поколение.
Когато говорим за стила на чайника, той може да се разглежда по един и същи начин във всички тези форми.
- Начинът на изразяване на мислите: чайникът може да предизвика чувство, спомен, емоция, което му придава стила, който му приписваме чрез този филтър. Може да бъде романтично, ретро, забавно, твърде малко, твърде голямо (винаги в зависимост от това какво чувстваме, когато го видим, когато го използваме) преценката е отчасти субективна, тъй като се влияе от вкуса и усещането.
- Набор от характеристики на произведение на изкуството от една епоха. Тук знаем, че ще бъде рядка, ако не и нулева, възможността да имаме произведение от периода, но можем да говорим за стил, за да се позоваваме на него: Ретро чайник означава „старомоден“ или класически стил като цяло от 30-те -1970 г. . Ретро по-скоро ще се отнася до това, което принадлежи към миналото, към първата половина на 20-ти век. Art Deco ще се отнася до годините 1910-1920 (симетрия, насложени форми, сложни линии, аеродинамични криви, злато, сребро, финес). Стилът ще предизвика барок, когато концепцията ще бъде да изненада, да раздвижи: ексцентрични, странни, свободни и неочаквани орнаменти. Контраст и игра със светлината. Рококо е пренатоварен, фриволен стил, с форми и теми, които гъделичкат сетивата, произходът му е бароков. И тогава стилът кич се характеризира с желанието да се отклони от старомодните, дори лош вкус, елементи. Традиционният стил е това, което е преминало в употреба на култура, където има традиция, има културна препратка (китайска, японска, европейска, западна, американска и т.н.) Но тук отново препратката е субективна, тя е главно въз основа на представата и представите, които имаме за тази или онази културна традиция, освен ако дори не сме пряко засегнати.
- Лингвистика: Описанието ще бъде или игриво, или трудоемко, или уклончиво, или техническо...
- Начин на живот: това е може би най-интересното, обичаме ли да сме със семейството? С приятели? Или да бъде сам? Харесва ли ни да имаме всичко необходимо навсякъде или просто у дома след работа? Харесваме ли ароматизиран чай или друг чай? Церемония ли е за нас, момент на релаксация като медитация ? Или е просто автоматичен момент между две действия? Дали търсим практичната страна, или харесваме красивите неща, изисканото? Или автентичното, селското? Толкова много въпроси можете да си зададете, когато избирате чайник. Или поне когато решихме да изберем чайник, вместо да го вземем от супермаркета и да си кажем, че така или иначе ще свърши работа.
Стилът е субективен, всеки влага своята конотация, своята ценностна преценка. Стилът не е надеждно и окончателно научно състояние, той е просто още една част от данните, която ни позволява да се позиционираме в нашите представи. Да имаш стил не означава да си банален, а да предизвикваш, да провокираш въпроси.